Как се играе крикет – история и правила

Крикетът е колективна игра, която е изключително популярна в Пакистан, Австралия, Британските острови, Антилските острови и Индия. Възниква преди пет века в южната част на Англия и през десетилетията успява да се разпространи до много кътчета в света. В играта участват два тима.

Използват се топка и бухалка. В тази статия ще ви говорим за историята на спорта и ще разясним крикет правилата за всички от вас, които не са много наясно с тази игра. Също ще разкрием какви са особеностите на игрището и каква е разликата между правилата сега и преди.

Как се играе крикет

Учене на правилата на крикета по време на жива играДа започнем с това, че крикетът се играе с бухалка (бата) и топка. Бухалката има форма на острие и е дървена, като в повечето случаи е направена от бяла върба. Не трябва да бъде по-дълга от 970 мм. В играта участват два тима от по 11 състезателя. Целта е да се отбелязват рънове, като единият тим хвърля топката и защитава игралното поле, опитвайки се да се предпази от рън, а другият тим батира. Ролите се разменят през определено време.

Игрално поле

Крикет игрището е тревно и има овална форма. Няма точно определени условия за размера, но диаметърът обикновено е 137 – 150 метра. Краят на полето е обозначено с граница. Тя може да бъде изразена чрез някаква боядисана линия, въже, части от трибуните или истинска ограда. В центъра на игрището има правоъгълно поле, откъдето се хвърля топката. На него има две линии, които в крикета се наричат линия на батиране и боулинг линия.

Уикетът пък е дървена мишена поставена на всеки един ъгъл на това правоъгълно поле. Тя е направена от дървени крачета, които поддържат две по-малки дръжки. Всеки уикет е разположен на разстояние от по 22 ярда един от друг. Смята се за свален, ако има една съборена дълга пръчка или поне една от по-малките пръчици се измести от мястото си.

Постове

А ето и какви позиции заемат участниците в според крикет правилата:

  • Батер (още известен като батсман) – това е играч, чиято роля е да удря топката и да отбелязва точки, като или топката, ударена от него, напусне очертанията на полето, или той пробяга разстоянието между уикетите.
  • Боулер – това е играчът, който хвърля топката към батера. Ръката трябва да е обтегната. Целта е батерът да се извади от игра. Боулер може да бъде всеки състезател от тима в защита (филдер).
  • Уикеткийпър (пазач на уикета) – както името му говори, това е човек, свързан с уикета, или по-точно казано, играчът, който стои зад него и ако батера изпусне топката, уикеткийпъра я хваща след като тя е докоснала батата преди да стигне земята.
  • Филдер – главната роля на този играч е да изгори един от батерите като събори единия укиет или хване ударената топка или да ограничи пробезите им.

Една крикет игра се разделя на части, наречени ининги. Самите тимове решават предварително дали всеки от тях ще играе един или два ининга по време на мача. Единият отбор батира, а другият защитава полето по време на ининга. След като това приключи, местата се сменят и сега тези, които са защитавали, започват да батират, и обратното.

За да се спечели крикет мачът, е необходимо да се отбележат повече рънове срещу противниковия отбор. А понякога в зависимост от формата на игра крикет правилата изискват да се отстрани другия тим, което ще рече да бъдат премахнати 10 от 11 батиращи. Ако не успеят да ги отстранят, тогава мачът се смята за равен.

Във всеки момент от играта всеки батер „притежава“ някакъв уикет – в повечето случаи това е мишената, която е разположена най-близо до играча. Докато той е в полето си, уикетът е на сигурно място. Ако обаче той е извън полето си и уикетът му бъде свален или изместен, докато топката е в игра, тогава играчът гори.

Когато топката е хвърлена шест пъти от боулъра, това прави един оувър. Когато говорим за професионален крикет, продължителността на една игра може да е 20 оувъра или дори пет дни.

Разположение на тимовете

Стратегия за печелене на крикет игра и разположение на играчите

Когато крикет играта започне, двама състезатели от полевия тим застават в игралното поле, докато другите девет са разположени извън него. Двама батери влизат в правоъгълното поле, като застават в двата му противоположни края. Единият е удрящ батсман, а другият е неудрящ. Боулърът хвърля топката към удрящия играч. Ако прочетете секцията ни „История на крикета“, ще видите, че в началото топката се е търкаляла по земята.

В днешно време обаче правилата са различни и тя се хвърля във въздуха. През това време неудрящият стои зад линията от страна на уикета, който му „принадлежи“. Той може да пристъпи напред, ако това се наложи, но това, разбира се, носи някакъв риск. Друг състезател от тима застава зад уикета на батера, който удря топката. Това е така нареченият уикеткийпър.

По време на играта капитанът, който също е на терена, но извън правоъгълното поле, дава наставления и променя тактическите позиции на играчите между хвърлянията. Тази задача е свързана с много напрежение, защото в професионалните първенства и турнири, мачовете се играят на живо пред десетки милиони хора, които следят играта онлайн.

Какво се прави по време на игра – крикет правила и особености

За да хвърли топката, боулърът отстъпва зад уикета няколко метра и се засилва като се затичва към него. Следва хвърляне над главата. Не трябва да пресича боулинг линията. Ако го направи, батерът не може да бъде „изгорен“, тъй като това се смята за лоша топка. В този случай батиращият тим получава екстра или допълнителен рън.

Ако крикет боулърът твърде много огъне лакътя си при хвърлянето, това също се счита за лоша топка и същите правила важат. Топката се нарича „неточна“, ако излезе извън обсега на батера и далеч от уикета. Тогава другият отбор получава допълнителен рън. Топка се нарича „йокър“, когато е хвърлена така, че отскача от полето и се приземява точно на линията, а „цяло хвърляне“ се нарича, когато топката прекоси линията без подскачане.

Когато има лоша топка, тя не се брои към оувъра.

При хвърляне на топката от боулъра, ако тя успее да събори уикета, тогава батерът „гори“. Това означава, че е отстранен от играта. Ако батерът успее да удари топката, но тя бъде уловена от полеви състезател преди да е докоснала терена, тогава той е „хванат“ и съответно е отстранен от играта.

Ако хвърлената топка е успешно ударена от батсмана и не бъде уловена от противника, тогава двамата батери трябва да тичат по дължината на крикет полето в опит да спечелят точки. Целта е с бухалката си да докосват полето зад срещуположната линия, което им печели еди рън.

Колкото повече докосвания имат, толкова повече рънове. Но батерите могат да изберат да не правят рънове. Когато всички опити за отбелязване на рънове приключат, топката се обявява за „мъртва“ и бива върната на боулъра. Следва ново хвърляне.

Батиращият отбор автоматично получава шест ръна, ако ударената топка излети така, че излезе извън терена без докосване. Четири ръна пък се дават на същия отбор, ако топката излезе извън границите на терена, но преди това докосне земята.

Когато топката е хвърлена шест пъти от един и същ боулър, той бива заместен от нов боулър. Старият излиза от правоъгълното поле, но остава на терена.

И последно, играта приключва, когато свършат всички ининги. В зависимост от вида мач, броят на оувърите и инингите варират.

История на крикета

Крикет мач от началото на 20 век

Историята на тази игра започва доста отдавна, още по времето на Тюдорите през 16 век. Но реално данни за нея има от началото на 14 век, когато е била наричана „крейг“ от английското „creag”. Най-вероятно това е било някаква форма на крикета, далеч не е била същата игра, която познаваме днес.

Била е играна от принц Едуард II. Други думи, които са свързани с наименованието включват „creckett”, „cricc“ и „cryce”, което значи „пръчка“ или „тояга“. Някои от думите са староанглийски, а други са среднонидерландски. Интересното е, че в самото начало топката е била плъзгана или търкаляна към батсмана. А за бухалка се е ползвал стик, който наподобява този в хокея.

Според история на крикета, играта първоначално се е смятала за детска, но запазени свидетелства от 17 век доказват, че тя е включвала и възрастни. Популярността ѝ е нараствала през вековете, като дори са започнали да се организират първенства за професионалисти.

Крикетът бива приет като национален спорт за Англия през 18 век. Вече има сформирани различни отбори и дори се правят залози за тях. Хората се тълпят за гледат професионалистите. В този период се появява и хвърлянето на топката вместо търкаляне. Това налага промяна на дизайна на бухалката. Тя вече става права, тъй като това я прави по-удобна за ползване.

Идва момент, в който играта става толкова популярна, а Британската империя – толкова голяма, че крикетът започва да се разпространява и до други точки на планетата като Антилските острови, Северна Америка, Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка и Индия, където се утвърждава много бързо като желан спорт.

Известни играчи от 19 век нататък включват Уилям Гилбърт Грейс, за който се казва, че е революционер в този спорт, и Дон Брадман, който е обявен за най-добрият батер на всички времена. За Златен век на крикета се счита периодът от 20-те години преди Първата световна война. От друга страна в 21 век крикетът е вторият най-популярен спорт в света.

Зад него е например волейболът! Разбира се, на първо място по разпространение и интерес е футболът, който същевременно вдигна изключително много значението на онлайн залаганията и точните прогнози за резултати на футболни мачове.

През 1963 година една нова форма на играта печели популярност и спомага за увеличаването на броя на мачовете – въвеждат се ограничен брой оувъри. Причината, поради която този вид игра завладява света, е че винаги води до победа за някой тим.

Други спортове