Ако се интересувате от ръгби правилата, попаднали сте на правилното място. В тази статия ще поговорим за този спорт, който до някаква степен прилича на футбол, но, разбира се, има и доста съществени разлики. Ръгбито възниква във Великобритания през 19-ти век и първоначално се играе само на аматьорско ниво.
Много по-късно, едва в края на 20-ти век, спортистите започват да се занимават професионално с него. След приемането на официалните ръгби правила към края на 19-ти век, играта започва да развива популярност извън Англия, в страни като Нова Зенландия, Австралия, Аржентина, Франция и ЮАР. Сега ще ви разкажем малко повече за този спорт.
| Букмейкър | Бонус | Рейтинг | Играй |
|---|---|---|---|
| 100% до €100 | Играй Ревю | ||
| 100% до €100 | Играй | ||
| 100% до €125 + 25 € Free bet | Играй | ||
| 100% до €100 + 100 Free bet | Играй Ревю | ||
| Price Boost | Играй Ревю |
18+ В сила са условията на букмейкърите!
История на играта
Сигурно ви е любопитно да узнаете малко повече за това как е възникнала играта. Легендата гласи, че тя е измислена от едно момче в Англия в градче на име Ръгби, откъдето е дошло и самото име. Смята се, че през 1823 година Уилям Уеб Елис играел футбол с други деца в училище, когато изведнъж му хрумнало да вземе топката в ръце и да се затича с нея към вратата на противника. От там дошла идеята за нов вид спорт. Оказва се, че всички ръгбисти са чували за тази история, но дали е вярна, никой не може да каже със сигурност.
През далечната 1871 година се създава първият Ръгби-футболен съюз, като целта е да се уеднаквят ръгби правилата. Само няколко години по-късно обаче се появява разцепление между съществуващите тогава ръгби клубове и съюза. Едните се обединяват около идеята, че играчите имат право да получават финансови компенсации, а другите смятат, че трябва да има забрана срещу получаването на заплащане за участие в мачове.
Тогава клубовете се обединяват помежду си в своя собствена лига. След време съюзът и лигата си измислят свои правилници и така започва да се появяват съществени разлики между двата вида ръгби. Поради тази причина днес говорим за ръгби лига („Rugby League“) и ръгби съюз („Rugby Union“) като две отделни игри.
Затова ако видите, че някой от известните букмейкъри в България предлага спортни залози само за едното, имайте предвид, че то не включва другото. Като цяло ръгби съюзът е доста по-разпространен по света, отколкото лигата.
Интересното е, че този спорт не се практикува на професионално равнище чак до 1995 година. Преди да придобие популярност и да завладее света, ръгбито е играно само на аматьорско равнище. В нашата страна то навлиза през 20-те години на миналия век.
Основни правила в играта
И така, според ръгби правилата, всеки отбор има по 15 играчи. Позициите в този спорт са доста разнообразни, затова се търсят хора с всякакви размери. Например, за някои позиции са нужни по-дребни състезатели, а за други точно обратното – по-едри. Те играят на игрално поле, което е не по-дълго от 100 метра и не по-широко от 70 метра. Покритието може да бъде глина, пясък, изкуствена трева, сняг, както и истинска трева.
Играчите си подхвърлят овална топка с дължина 30 см, която е изработена от изкуствена материя или от кожа. Основната цел на участниците е да вкарат топката във вратата на противниковия отбор. Самата врата е с форма на буквата „Н“. Състезателите могат да подават топката с крака или ръце, да я държат, както и да блокират опонент, когато тя е в него.
Пасовете напред са разрешени само с крак. Според ръгби правилата при отбелязване на гол се дават три точки. Ако топката бъде затисната в точковото поле на противника от който и да е играч от отбора, това носи 5 точки. В допълнение дава правото и на допълнителен удар във вратата, извършен с крак. Ако улучи, това носи 2 точки. Затискането на топката в противниковото поле се нарича „трай“ (от англ.) или „есе“ (от фр.).
Това, което неминуемо ще ви направи впечатление и дори ще ви озадачи е, че играчите могат да се боричкат помежду си и дори да бъдат доста груби един с друг. Нещо, което във футбола се наказва строго.
Допълнителни ръгби правила за срещата
Обикновено една среща трае до 80 минути. Може да има продължение, също както при футбола, с цел компенсиране на изгубеното време. Също е възможно да бъде дадено допълнително време на играчите поради други причини и специални случаи. По време на срещата се играят две полувремена, всяко от които е с продължителност 40 минути.
Между двете полувремена има почивка от 10 минути. След това отборите трябва да сменят своята половина от игрището и да отидат в тази, в която до преди това е играл противникът.
В повечето случаи съдията засича и следи времето, но би могъл да остави тази работа за помощниците си. Всеки съдия има по двама помощници. По време на игра той има следните задължения:
- да следи резултата;
- да прилага ръгби правилата безпристрастно и справедливо;
- да дава разрешение на резервите да влизат в игралното поле и на участниците да напускат терена;
- дава разрешение на треньорите и лекарите да навлизат в игралното поле.
Началото и краят на всяка среща се сигнализират със свирка, която съдията трябва задължително да си носи. С нея той подава сигнал, когато се отбелязват точки от състезателите. Той може да спре играта по всяко време.
Пак според ръгби правилата всяка среща започва с начален удар, след което абсолютно всеки участник в играта, което не е в положение на засада, има право да вземе топката, да я хвърля, шутира и да я подава на друг играч. Също така може да пада върху нея, както и да бута, задържа или блокира противник, у когото е топката.
Пречене
Въпреки че състезателите имат право се бутат или боричкат, има си определени ограничения:
- Когато играч и противник бягат към топката, те нямат право да бутат или блъскат другия. Могат само да се бутнат рамо в рамо. Ако нарушат правилото, санкцията е наказателен удар за отбора в нарушение.
- Участник не трябва да се придвижва умишлено към противник с цел да попречи на опитите му да блокира този, който носи топката. Също така няма право умишлено да застава в такава позиция, в която пречи на участник от другия отбор да блокира човека, носещ топката. Тук санкцията отново е наказателен удар.
- Състезател не трябва умишлено да застава пред съотборника, у когото е топката, или да се движи пред него, особено ако с това си действие той пречи на противниците да блокират топката. Това също се санкционира с наказателен удар.
- Състезател не трябва умишлено да застава или да се придвижва в позиция, която възпрепятства противника да си отиграе топката. Санкцията и тук е наказателен удар.
- Играчите нямат право умишлено да се ритат помежду си.
- Играчите не трябва да настъпват противник.
- Състезател не трябва да блокира противник по опасен начин. Също няма право да извършва блокирането твърде късно или предварително.
- Никой състезател няма право на саморазправа. Ако противникът нарушава правилата, то съдията ще предприеме нужните мерки.
