Ръгби Правила – Всичко за Играта

Ако се интересувате от ръгби правилата, попаднали сте на правилното място. В тази статия ще поговорим за този спорт, който до някаква степен прилича на футбол, но, разбира се, има и доста съществени разлики. Ръгбито възниква във Великобритания през 19-ти век и първоначално се играе само на аматьорско ниво.

Много по-късно, едва в края на 20-ти век, спортистите започват да се занимават професионално с него. След приемането на официалните ръгби правила към края на 19-ти век, играта започва да развива популярност извън Англия, в страни като Нова Зенландия, Австралия, Аржентина, Франция и ЮАР. Сега ще ви разкажем малко повече за този спорт.

История на играта

История на спорта

Сигурно ви е любопитно да узнаете малко повече за това как е възникнала играта. Легендата гласи, че тя е измислена от едно момче в Англия в градче на име Ръгби, откъдето е дошло и самото име. Смята се, че през 1823 година Уилям Уеб Елис играел футбол с други деца в училище, когато изведнъж му хрумнало да вземе топката в ръце и да се затича с нея към вратата на противника. От там дошла идеята за нов вид спорт. Оказва се, че всички ръгбисти са чували за тази история, но дали е вярна, никой не може да каже със сигурност.

През далечната 1871 година се създава първият Ръгби-футболен съюз, като целта е да се уеднаквят ръгби правилата. Само няколко години по-късно обаче се появява разцепление между съществуващите тогава ръгби клубове и съюза. Едните се обединяват около идеята, че играчите имат право да получават финансови компенсации, а другите смятат, че трябва да има забрана срещу получаването на заплащане за участие в мачове. 

Тогава клубовете се обединяват помежду си в своя собствена лига. След време съюзът и лигата си измислят свои правилници и така започва да се появяват съществени разлики между двата вида ръгби. Поради тази причина днес говорим за ръгби лига („Rugby League“) и ръгби съюз („Rugby Union“) като две отделни игри.

Затова ако видите, че даден букмейкър предлага спортни залози само за едното, имайте предвид, че то не включва другото. Като цяло ръгби съюзът е доста по-разпространен по света, отколкото лигата.

Интересното е, че този спорт не се практикува на професионално равнище чак до 1995 година. Преди да придобие популярност и да завладее света, ръгбито е играно само на аматьорско равнище. В нашата страна то навлиза през 20-те години на миналия век.

Основни правила в играта

Правила при игра на ръгби

И така, според ръгби правилата, всеки отбор има по 15 играчи. Позициите в този спорт са доста разнообразни, затова се търсят хора с всякакви размери. Например, за някои позиции са нужни по-дребни състезатели, а за други точно обратното – по-едри. Те играят на игрално поле, което е не по-дълго от 100 метра и не по-широко от 70 метра. Покритието може да бъде глина, пясък, изкуствена трева, сняг, както и истинска трева.

Играчите си подхвърлят овална топка с дължина 30 см, която е изработена от изкуствена материя или от кожа. Основната цел на участниците е да вкарат топката във вратата на противниковия отбор. Самата врата е с форма на буквата „Н“. Състезателите могат да подават топката с крака или ръце, да я държат, както и да блокират опонент, когато тя е в него.

Пасовете напред са разрешени само с крак. Според ръгби правилата при отбелязване на гол се дават три точки. Ако топката бъде затисната в точковото поле на противника от който и да е играч от отбора, това носи 5 точки. В допълнение дава правото и на допълнителен удар във вратата, извършен с крак. Ако улучи, това носи 2 точки. Затискането на топката в противниковото поле се нарича „трай“ (от англ.) или „есе“ (от фр.). 

Това, което неминуемо ще ви направи впечатление и дори ще ви озадачи е, че играчите могат да се боричкат помежду си и дори да бъдат доста груби един с друг. Нещо, което във футбола се наказва строго.

Допълнителни ръгби правила за срещата

Обикновено една среща трае до 80 минути. Може да има продължение, също както при футбола, с цел компенсиране на изгубеното време. Също е възможно да бъде дадено допълнително време на играчите поради други причини и специални случаи. По време на срещата се играят две полувремена, всяко от които е с продължителност 40 минути.

Между двете полувремена има почивка от 10 минути. След това отборите трябва да сменят своята половина от игрището и да отидат в тази, в която до преди това е играл противникът.

Съдията разговаря с играчи по време на мач

В повечето случаи съдията засича и следи времето, но би могъл да остави тази работа за помощниците си. Всеки съдия има по двама помощници. По време на игра той има следните задължения: 

  • да следи резултата;
  • да прилага ръгби правилата безпристрастно и справедливо;
  • да дава разрешение на резервите да влизат в игралното поле и на участниците да напускат терена;
  • дава разрешение на треньорите и лекарите да навлизат в игралното поле.

Началото и краят на всяка среща се сигнализират със свирка, която съдията трябва задължително да си носи. С нея той подава сигнал, когато се отбелязват точки от състезателите. Той може да спре играта по всяко време.

Пак според ръгби правилата всяка среща започва с начален удар, след което абсолютно всеки участник в играта, което не е в положение на засада, има право да вземе топката, да я хвърля, шутира и да я подава на друг играч. Също така може да пада върху нея, както и да бута, задържа или блокира противник, у когото е топката.

Пречене

Въпреки че състезателите имат право се бутат или боричкат, има си определени ограничения:

  • Когато играч и противник бягат към топката, те нямат право да бутат или блъскат другия. Могат само да се бутнат рамо в рамо. Ако нарушат правилото, санкцията е наказателен удар за отбора в нарушение.
  • Участник не трябва да се придвижва умишлено към противник с цел да попречи на опитите му да блокира този, който носи топката. Също така няма право умишлено да застава в такава позиция, в която пречи на участник от другия отбор да блокира човека, носещ топката. Тук санкцията отново е наказателен удар.
  • Правилата при пречене
  • Състезател не трябва умишлено да застава пред съотборника, у когото е топката, или да се движи пред него, особено ако с това си действие той пречи на противниците да блокират топката. Това също се санкционира с наказателен удар.
  • Състезател не трябва умишлено да застава или да се придвижва в позиция, която възпрепятства противника да си отиграе топката. Санкцията и тук е наказателен удар.
  • Играчите нямат право умишлено да се ритат помежду си.
  • Играчите не трябва да настъпват противник.
  • Състезател не трябва да блокира противник по опасен начин. Също няма право да извършва блокирането твърде късно или предварително.
  • Никой състезател няма право на саморазправа. Ако противникът нарушава правилата, то съдията ще предприеме нужните мерки.
Други спортове